Указания за работа

Въртящият момент зависи от времетраенето на ударите. Максималният въртящ момент е сума от всички единични въртящи моменти на отделните удари. Максималният въртящ момент се достига след действие на ударите 6-10 секунди. След този период въртящият момент на затягане се увеличава незначително.

Корпусът на редуктора се нагрява чувствително.

Указание: Последствията от прекомерното нагряване са интензивното износване на всички детайли на ударния механизъм и увеличено потребление на машинно масло.

Продължителността на действие на ударите трябва да се определя за всеки момент на затягане. Действително постигнатият въртящ момент трябва да се проверява винаги с динамометричен ключ.

Завинтвания с твърда, пружинираща или мека основа
Ако при експеримент се измерят достигнатите при последователните удари въртящи моменти и резултатите се нанесат на диаграма, се получава кривата на въртящия момент. Височината на кривата съответства на максимално достигнатия въртящ момент, стръмността показва за какво време се достига този въртящ момент.

Вида на кривата на въртящия момент зависи от следните фактори:

В зависимост от тези фактори могат да се различат следните случаи:

При пружиниращо, респ. меко съединение максимално достиганият въртящ момент е по-малък, отколкото при твърдо съединение. Също така е необходимо значително по-дълго време на действие на ударите.

Определяне на времетраенето на ударите

Диаграмите (примери) показват затягащия момент [Nm] в зависимост от времетраенето на ударите [s]:

❶ за твърдо съединение
❷ за меко съединение.

Посочените стойности са усреднени. В зависимост от конкретните условия Вашите стойности могат да се различават. За контрол винаги трябва да се проверява с динамометричен ключ.

Диаграма за GDS 24

Най-висок въртящ момент се достига:

Диаграма за GDS 30

Най-висок въртящ момент се достига:

Ориентировъчни стойности за максималния момент на затягане на обикновени винтове съдържа таблицата по-долу.

Ориентировъчни стойности за максимални моменти на затягане на винтовете
Данни в Nm, изчислени по напрежението на носещото напречно сечение; достигнатото напрежение е 90 % (при коефициент на триене μобщ = 0,12). За контрол винаги трябва да се проверява с динамометричен ключ.

Класове на якост по DIN 267

Обикновени винтове

Високояки винтове

3.6

4.6

5.6

4.8

6.6

5.8

6.8

6.9

8.8

10.9

12.9

M8

6.57

8.7

11

11.6

13.1

14.6

17.5

19.7

23

33

39

M10

13

17.5

22

23

26

29

35

39

47

65

78

M12

22.6

30

37.6

40

45

50

60

67

80

113

135

M14

36

48

60

65

72

79

95

107

130

180

215

M16

55

73

92

98

110

122

147

165

196

275

330

M18

75

101

126

135

151

168

202

227

270

380

450

M20

107

143

178

190

214

238

286

320

385

540

635

M22

145

190

240

255

290

320

385

430

510

715

855

M24

185

245

310

325

370

410

490

455

650

910

1100

M27

275

365

455

480

445

605

725

815

960

1345

1615

M30

370

495

615

650

740

820

990

1100

1300

1830

2200

Пример за определяне на времетраенето на ударите (GDS 30)

Винт M 24 с клас на якост 8.8 = момент на затягане на винтовете 650 Nm
От диаграмата GDS 30 се получава при 650 Nm времетраене на удар от 0,8 секунди вж. .

Съвети

Торсионните лостове имат опашка с точно калибриран диаметър. Благодарение на него те ограничават въртящия момент. Торсионен лост се поставя между ударния винтоверт и накрайника за завиване (бита).
Като грубо орионтировъчно правило важи: вътрешният диаметър на резбата на винта = работния диаметър на торсионния лост. Времетраенето на ударите се определя чрез изпробване.

За окачване в центъра на тежестта на електроинструмента е монтирана халката (1).

С ъглов адаптер (допълнително приспособление) можете да променяте позицията на спомагателната ръкохватка.

При отрицателни температури трябва предварително да оставите електроинструмента да загрее, като работи прибл. 3 минути на празен ход, за да се подобри смазването му.